– Е, това вече е прекалено! Не е честно! – Сюе пое якето от притичалия Дун и погледна към сивото, безразлично небе.
Беше започнало да роси, мъглата преля през горичката и се сипеше на мътни и хладни талази по пътя към замъка. – Кой каквото прави, а аз – все на голо. Това е лично отношение! И аз протестирам!
– Ти сама си си виновна! – промърмори Мирабела, която пишеше, отпивайки от чашата с горещ шоколад на бюрото си. – Кой каквото прави, а ти – все между шамарите! Кой ходи на утринна размяна на заложници в тънка вечерна рокля?
– Кой ходи на размяна на заложници в някаква глупава рокля за коктейли? - изсмя се Персефина и дръпна парчето плат, заплетено в храсталака. – Сега вместо коктейл, сърбай си попарата! – Тя хвърли червената коприна в ръцете на Сюе, която се опита да прикрие голите си крака. Разбира се, неуспешно.
– Как си, любов моя? – попита загрижено Дун и загърна раменете на треперещата си годеница. – Може би е по-добре да се приберем в замъка?
– Нищо ми няма! – каза сърдито Сюе ...