– Той е ужасно стар. Изтърси, че може да бъде безсмъртен, ако поиска. Каза, че няма да умре, докато е останало нещо за научаване във Вселената…

  – Възможно е да е такъв… Растенията нямат всички тези усложнения, както животните. При необходимите условия теоретически биха могли да живеят вечно.

                                                         Клифърд Саймък, „Човекоядци“

  – Извинете, че прекъснах предишния ви сън, но имам сериозен проблем и само вие можете да ми помогнете… Иначе аз и целият ми народ сме загубени.

                                                              Робърт Шекли, „Почесването“

                                                                      Долният свят, наши дни

  Волфганг прибра половината си вълнова функция и колапсира. Виновен беше фотонът, който нахлу във валентното ниво на атома и предизвика паника и суетня. Някои от събратята на Волфганг се втурнаха след него и се опитаха да го погълнат, за да го неутрализират, но той беше прекалено голям и те само се блъскаха в него, което разклати крехкото равновесие в системата и частиците почнаха да колапсират една след друга. Накрая няколко от обитателите на долните слоеве успяха дружно да избутат натрапника няколко нива по-долу и да го запратят към ядрото. Нека протоните и неутроните да се разправят с него, вече не беше грижа на повърхностния слой!

  Волфганг успокои трептенето на корпуса си, върна се на предишната си орбита и отново изпадна в блажената суперпозиция отпреди нахлуването на фотона. Възстанови вълновата си функция и я разпростря из цялото ниво, а после изпрати сигнал на Даная. Беше му домъчняло за нея и искаше да ú разкаже за премеждието с натрапника, макар да знаеше, че няма нужда да казва каквото и да било. Те бяха вплетени и въпреки огромното разстояние, което ги разделяше и факта, че се намираха в различни Светове, комуникацията между тях беше мигновена. Даная вече знаеше какво се е случило, но на Волфганг му се искаше да се похвали със смелостта и самоотвержеността на другарите си и със собствената си дързост и ловкост.

  Волфганг беше Войник от локалния квантов облак, наречен Емпуза, обитаваше един от атомите в брауновото му пространство и беше електрон. Съжителстваше с още много и най-различни видове квантови частици, които, въпреки привидния хаос, се подчиняваха на строг ред и йерархия. Освен Войници, в облака имаше Пътници, които носеха вестите и предаваха заповедите от Законниците, които пък вземаха решенията. Надолу в ядрото бяха надутите кварки, които се гордееха с това, че притежават цвят. Те образуваха съобществата на протоните и неутроните в столицата на всеки атом. Между тях сновяха Клюкарите пеони, но техният живот беше много кратък, за да бъдат вземани сериозно.

   Кварките с техните ярки цветове дразнеха Волфганг и безцветните му събратя лептони. Но все пак бяха установили някаква форма на враждебно примирие помежду си. Не се харесваха, но се търпяха. Виж, позитроните, бяха опасни! Те бяха античастици и по всякакъв начин трябваше да бъдат избягвани. Срещата с тях водеше до анихилация, т.е до квантова смърт.

  Кварките бяха друго нещо. Макар и доста горделиви, благодарение на тях лъчението от процепите в горната част на облака Емпуза се оцветяваше в различни нюанси. От тях имаше навсякъде във Вселената, те деляха пространство във всяко известно вещество заедно с лептоните. Но имаха  едно съществено предимство – не можеха да бъдат наблюдавани в свободно състояние от съществата от Макросвета. Бяха затворени в безцветните обвивки на адроните и практически недостижими.

  Наблюдаващите макросъщества създаваха големи главоболия на квантовете. Изпращаха непрекъснато натрапници фотони, които нападаха и нарушаваха баланса в атомите. Вълновите функции на дребосъците колапсираха и това елиминираше вероятности.

  Волганг не обичаше моносъстоянието. Предпочиташе да живее полифонично. Освен това фотоните, с които си служеха измервателните уреди на Макросите, внасяха хаос в подредения квантов свят, частиците спонтанно се вплитаха в макросистемите на уредите и губеха вълновите си свойства, т. е губеха изконната си идентичност. Дори излъчването на звездата Слънце в някои от Световете беше заплаха, защото там гъмжеше от фотони. Въздухът също представляваше макросистема и съответно опасност за микробитателите на квантовите облаци.

  Целта на Емпуза беше съхраняване на квантовата чистота. Макросъществата бяха враг и трябваше да бъдат елиминирани. Не всички квантови облаци споделяха възгледите на Емпуза. Имаше различни клики – паулисти, бомити, евърити¹, в зависимост от това как виждаха бъдещето на квантовия свят и отношенията му с макросъществата. Например, предишната владетелка на призрачните Същества, Трития, беше паулистка – тя ратуваше за съжителство с живите, за изясняване и примиряване на противоречията – с хегемония, разбира се, на обитателите на Хадес. Емпуза беше от хардлайнерите и Волфганг, като част от колективното съзнание на облака, беше предан на тази идея. Емпуза беше евърит, Волфганг и вплетените му партньори от различни точки на Световете – също. 

  Напоследък нещата за евъритите бяха започнали сякаш да се нареждат. В Хадес беше извършен преврат и кликата им, начело с Емпуза, беше завзела властта. Бавно и постепенно, Емпуза щеше да прави промени, а където те не бяха възможни, щеше да вплита атомите си с все повече макрообекти из Световете и да ги елиминира един след друг, докато накрая не останеше само царството на Мрака. За Волфганг оцеляването на квантовете беше благородна цел и всички средства за постигането ú бяха позволени.

  Така им се падаше на Макросите, особено на тези, у които мъждукаше тайнствената искра, наречена живот! Тези живи същества! Бяха толкова сложни, толкова хаотични, толкова непредсказуеми! И толкова краткотрайни. Достатъчно беше да се синхронизираш с тях и те много скоро загиваха. Е, при това се губеше вълновата функция на микросите, но какво пък? И пчелите губят жилото си, когато нападат врагове! Няколко милиона атоми можеха да бъдат жертвани в името на голямата цел.

  Пътникът Зос се появи внезапно и прекъсна размишленията на електрона. Имаше нова заповед от Законодателите. Волфганг слуша известно време, а после се настрои на честотата на Даная и излъчи сигнал.

  В Пещерата Ю-ши в планината Мошан прилепът гостоприемник на Даная и на още няколко милиона квантови частици се размърда. Те се синхронизираха и изпратиха заповед към мозъка на животното. Летящата мишка се събуди, размаха призрачни криле и се отправи към далечните светлини на нощен Ухан.

                                                                                               /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=rJI_CkHJ9Z0

1. Паулисти, бомити, евърити – по наименованията на главните представители на различните квантови интерпретационни теории.