Планината на всички Светове и Времена Чаншан
Беше тъмно.
В обширната пещера под самия връх на планината Чаншан змията Шуайджан, протегнала мъгляви сетива, се вслушваше в туптенето на милиарди сърца на хора и същества из необятните Светове на Книгата.
Любов и омраза, вярност и предателство, радост и печал – емоциите на пълзящи, летящи, ходещи, плуващи и всякакви други причудливи разуми преизпълваха пространството между реалностите и древното влечуго ги попиваше с чувствителните си квантови рецептори – някои отхвърляше, върху други се съсредоточаваше и отнемаше от мощта им, а някои приемаше и усилваше многократно. Беше като невидим диригент, който насочва разнородния оркестър от души, пръснати из обитаемата Вселена.
И навсякъде, където достигнеше невидимото ѝ влияние, Световете ставаха малко по-нестабилни, а обитателите им – малко по-зли, малко по-страхливи, малко по-коравосърдечни, малко по-неотстъпчиви, малко по-алчни, малко по-завистливи, малко по-порочни, малко по-…
Змията Шуайджан п ...