– Лоша поличба – рече мама Джули. – Какво знаеш за този човек?
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу.
– Обясни ми, моля те.
– Много рядко посещава нашия хунфор. Знае, че е нежелан тук. Тези, които обладава, се превръщат в убийци.
Роджър Зелазни, „Безсмъртният“
Бергамо, Свят Бета, 16 февруари, 2020
Лъжичката – от бял костен порцелан, в края разширена и оцветена като пауново перо, почти се губеше в огромната лапа на професора.
Бруно Висконти нервно тропна по чинийката, декорирана с порцеланови пера, посегна към оцветената в тъмносиньо дръжка с форма на извити глава и шия на паун, ръката му потрепери и той остави чашата с изстинал зелен чай обратно на масата.
Погледът му се плъзна по белоснежната покривка с грозно бледожълто петно на отсрещния край. Изящната порцеланова чашка беше катурната, а в стола, отпу ...