Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.

                                                         Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“

  Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облегна се на едната си ръка, надигна се и обърна очи към смразяващия кръвта му прозорец. Там сияеха Звездите! Но не земните, едва-едва премигващи три хиляди и шестстотин звезди, видими с просто око. Лагош се намираше в центъра на гигантско струпване от Звезди. Трийсет хиляди мощни слънца сияеха в пълното си великолепие и изгаряха душата му трийсет хиляди пъти.

                                                          Айзък Азимов, „Падането на нощта“

                                                                                      Хадес, наши дни

  – Кралю, в Бергамо скоро ще настъпи утро, а сфинксовете вече оживяха и се прегрупират. С напредването на деня ще бъде трудно да бъдат победени. Ще трябва да се оттеглим, но те със сигурност ще нападнат, защото дневната светлина им дава сили. Ще унищожат армията ни – и кентаврусите, и емпусите от втория ешелон. Това са едни от най-добрите ни бойци! – в гласа на Матадор се долавяше явна тревога. – Имат около дванайсет часа, което е много време. Дори и да продължим действията си в тъмната половина, ако изпуснем Бергамо, ще загубим войната. Не е ли време да прибегнем до тежката артилерия? Квантите от Фермилаб само чакат заповед от вас, за да се задействат. Дяволоидите от Касиопея са вече в орбита.

  – Какво казват учените? – извърна се Емпуза от Огледалото, където се виждаше фонтанът "Контарини" и излитащите от него един след друг смъртоносни крилати лъвове.

  Кентаврусът потръпна от червения пламък, с който сега горяха очите на призрачния крал.

  – Казват, че всичко е точно. Критическата маса е достигната. Вече имаме достатъчно воини, създадени инвитро в колайдерите. Вплетени са из цялата Вселена. Вече можем да контролираме всяко кътче, дори най-отдалеченото. Но веднъж пуснат, процесът много трудно може да бъде спрян. Затова молят да преценим точно момента. Аз мисля, че моментът е настъпил, сър!

  – Задействайте тогава дяволоидите гмуркачи! Аз ще се погрижа, щом Светлината в Световете помръкне, квантите да свършат останалото. Трябва да подсигурим енергийно Черната дупка на Хадес и да омаломощим останалата част от Вселената.

  – Много умно, Ваше величество, на дяволоидите Светлината не им пречи в толкова голяма степен, те са междинни Същества, ще свършат първоначалната работа. А после, като им клъцнем тока, образно казано, Световете ще останат на тъмно!

  – Няма какво повече да се церемоним! Не можем да превземем Бергамо и тяхната част от Часовника само с обсада и спорадични действия по Земите, трябва да ударим по всички фронтове – масирано и безпощадно. Човешките отбранителни сили самостоятелно не могат да ни се опрат, но Светлите Същества създават проблеми. Стига сме си играли на шикалки! Подгответе останалите ешелони за настъпление! Репетицията с локалното намаляване на магнитното поле в Бергамо премина успешно. Всички в града получиха масови халюцинации, и не само от отровния газ след земетресението. Някои дори полудяха и излязоха от строя задълго. Време е за второ действие. Първо ще ги замразим, после ще ги изпечем, след това ще ги наквасим, пак ще ги изсушим, а накрая ще ги направим на пук и прах. Буквално. И този път – съвсем наистина!

  – На пух и прах, Ваше величество. Това е изразът…

  – Мислиш ли, че ако исках да кажа „на пух и прах“ нямаше да го кажа? – изръмжа Емпуза и очите му изригнаха нови порции рубинен пламък.

  Матадор отскочи инстинктивно и закри с копитести длани косматото си, интелигентно лице – непоносимо беше всепроникващото лъчение на тези трептящи и менящи ежесекундно размерите и формата си цепки върху смъртнобледия мъгляв образ на краля. Кой знае каква унищожителна каша от алфа, бета, гама и прочее частици съдържаше този изменчив облак и за тленния кентаврус субатомният коктейл можеше да се окаже пагубен или поне да го подложи на дълго и мъчително страдание.

  Матадор мълчаливо се поклони и издаде кратка заповед по видеофона. Слушалките и микрофончето му бяха включени и той поддържаше непрекъсната връзка с предводителите на отделните армии тъмни Същества.

  В Кривото огледало перспективата се измести, гледната точка постепенно се отдалечаваше и се виждаха все по-големи площи от Земята и небето над тях. Сега Огледалото беше сложна и релефна карта, на която бяха отбелязани фронтовете на настъпление и огневите точки. Картината се движеше и изменяше всеки момент, като в долния десен ъгъл излизаха данните за броя на загиналите тъмни воини и унищожените вражески единици и бойна техника. Матадор придвижи курсора по повърхността на Огледалото, което се беше превърнало в свръхмощен компютър с огромен екран. Само Емпуза можеше да го ползва по друг начин – като магическа вещ за надникване в бъдещето. За останалите то беше просто  един изключително модерен апарат, който предаваше в реално време ставащото на фронтовете на множеството Земи.

  На картата с бледа червеникава светлина бяха отбелязани точки – действащите, спящите и отдавна угасналите земни вулкани. Бяха пръснати навсякъде – в Индонезия, Хавай, Филипините, Папуа Нова Гвинея, Конго, Колумбия, Япония, Мексико, Италия, Исландия, САЩ... Щитовидни, лавови куполи, пепелни конуси, стратовулкани, подводните в Карибско море и из океаните, подледниковите под шапките на двата полюса и глетчерите, както и масивните супервулкани, заемащи огромни площи в Йелоустоун, Ню Мексико, Нова Зеландия и остров Суматра в Индонезия.

  – Синьо-зелените дракони от Ордена да се заемат със земетресенията, дяволоидите и десетте хиляди огнени врани¹ – с вулканите на сушата, таласианите – с подводните изригвания, снежните гаруди – с подледниковите огнища. Да се активират духовете на засухата, лихуните² с чадърите си, демоните на поразите от петте посоки – змиите, скорпионите, краставите жаби, гущерите и стоножките. Да се включат духовете гуй³ и злите духове диша⁴. Пропуснах ли нещо?

  – Не, сър! Изразихте се много точно.

  – Тогава действайте!

  Матадор даде нови разпореждания в слушалката. След малко се обърна отново към краля, който се взираше напрегнато в арената на военните действия:

  – Ваше величество, а какво ще правим с Шуайджан? Не сме съгласували…

  – Шуайджан няма думата – каза хладно Емпуза. – Тя си има свои цели, които донякъде съвпадат с нашите. Едва ли ще бъде недоволна. Но след края на Светлината, ще трябва да се заемем и с нея. Ако не се съгласи с нашите условия, ще я унищожим.

  – Но тя…

  – Матадор, би ли се заел с текущите си задачи, моля! Не е време сега за философски разговори от рода на „какво би станало ако…“

  – Да, Ваше величество! Имате ли други заповеди? ……. Ваше величество?.. Ваше величество!

  Нещо ставаше с Емпуза. Беше полуизвърнат към Матадор, сякаш искаше да каже нещо, но звукът, излизащ от отворената му уста се разтегли, разкъса се на полутонове и накрая угасна в неясно хъркане, прилично на кикот, примесен с хълцане и скимтене. Тялото на Владетеля на Хадес също се разтегли, облакът се деформира и се раздели на две части, едната от които придобиваше все по-женски очертания. В косите на женската половина проблесна златиста шнола, инкрустирана със скъпоценни камъни.

  – Трития? – промълви Матадор. – Но какво става тук? Ваше величество!

  Мъжката сивкавобяла половина се разля по тоалетката пред Огледалото, остатъкът от лицето легна на полираната повърхност и затвори червеникавото си плашещо око. Женската половина се надвеси над мъглявата си спяща част и се опита да я разтърси с ръка, облечена в широк, извезан с блестящи разноцветни нишки ръкав, но безуспешно. Половинката от Трития се залюля във въздуха и също започна да се разплува и да се сляга надолу.

  Матадор понечи да се втурне към вратата, като същевременно посегна към слушалката на ухото си. Този противоречив жест го забави за миг, достатъчно, за да зърне с периферното си зрение някакво раздвижване откъм прозореца. Той се извърна и видя как иззад завесата започна да се процежда лилавобелезникав дим, който постепенно придоби очертания и изпълни Тронната зала с ухание на лавандула и розмарин.

  „Пека никога не се появява с един и същи парфюм два пъти!“, помисли си зашеметен кентаврусът.

  – Мис Перла? – каза неловко той. – Били сте тук през цялото време? Кралят знае ли? Разбира се! – отговори си той сам, виждайки пламъчетата на гнева в прекрасните сияйни очи на Дамата в лилаво.

  – Дръпни се, глупако, и млъкни! – изръмжа хубавицата и изпод кринолина ù се мярнаха дочени моряшки панталони.

  Нейното лице също се разтегли и се раздели на две половини. Едната, на Перла Карамелла ван дер Муун, се надвеси над спящия Емпуза, а другата – на моряка Перт, се сля с частта от облака на Трития.

  След малко се отдръпна и отново придобила форма, отстъпи към завесата.

  Емпуза отвори очи.

  – Сферата! – промълви той с все още разфокусиран поглед, в който като в прожектор се включваха и изключваха различни цветове. – Трябва да я намерим. Веднага!

  – Ваше величество! – извика Матадор с огромно облекчение.

  Той не мислеше злото на краля, не би могъл да понесе отговорността от длъжността Главнокомандващ на многочислените армии на Мрака – твърде тежка беше за него тази корона! Функцията наместник и съветник на краля беше за него съвсем задоволителна и не толкова главоболна.

  – Млък! Да не си казал и гък! – изрева Емпуза. – Какво все повтаряш: „Ваше величество!“, „Ваше величество!“? À си си развързал езика, à съм те завързал за двама твои събратя и съм ги пуснал да тичат в противоположни посоки с полуксиански щръклици в задниците! Задници тук е множествено число от задница, а не от задник! И казвам задници, не адници, нито надници – извика той с кървясал поглед, вперен някъде в тавана.

  „Държи се също като Персефина!“, помисли си разстроен Матадор. „И тя говореше на някого към тавана. Миражела ли, Мерхабела ли, не знам коя си.“

  – Разбира се, че говоря на Мирабела, а не на Читателите! – сопна се кралят, сякаш прочел мислите му. – Читатели не съществуват, поне нашите Книжници още не са доказали наличието им. Читателите все още са в областта на Книжната митология!

  „Пак изпадна в теософски разсъждения!“, си каза унило кентаврусът. „Защо аз, като се събудя, не ставам по-умен, а имам в главата си само мътилка от снощния бъркоч от бронтозавърска лимфа, смесена некадърно от Първата придворна дама със стомашна течност на стегозавър? Няма ли най-после да се научи да дозира съставките? И с шейкъра си служи като с бормашина! А трябва нежно и с финес да се бърка!“

  Матадор аха да изпадне в гастрономически мечтания, когато внезапно видеовръзката на Огледалото звънна на пожар. На екрана се появи бледото лице на Координатора Перкун – отслабнало и видимо подмладено. Зад гърба му се мярнаха чифт разноцветни, ефирни криле и мраморно, издължено лице със сияещи кристални очи.

  Емпуза се взря в тъмните къдрици на Перкун и наболата му тридневна брада. Определено беше подмладен, приличаше на двадесет и пет годишен рок певец от 90-те. Бон Джоуви с тъмна коса и с брада?

  – Явно теб са те събудили по-бързо, същият стар глупак си! – каза намръщено и с подрезгавял басов глас Бон Джоуви и веднага развали приятното първоначално впечатление.

  – А ти имаш мляко около устата! Ние не стареем, не знаеш ли? Просто в един момент се разпадаме на съставляващите ни атоми. Но като гледам,  млякото  ще остане единственото, след като Хадес погълне Млечния път.

  – Тъкмо това смятах да те питам. Толкова ли си се затъжил за гости, че ни дърпаш с бясна скорост към свърталището си, заедно с всичките ни звезди и мъглявинни околности? Ако продължаваш в същия дух, ще станеш ултрамасивен и ще бъдеш изненадан неприятно!

  – Ти на мен остави да преценя колко енергия ми трябва и кога да спра.

  – А ще можеш ли? – каза Координаторът и изпитателно и тревожно се взря в менящите се очертания на облака, чиито очи сега светеха в предупредително жълто.

  – Когато е замесена Шуайджан, нищо не е сигурно – каза вече сериозно Емпуза. – Досега си струваше риска, но след като успя да ме приспи, вече не съм толкова оптимистично настроен.

  – Явно имаш атомни вплитания с Тай Уанг.

  – Имам атомни вплитания навсякъде. Как иначе ще получавам информация от различни източници? Огледалото е чудесна вещ, но си прави своя собствена селекция. Някои неща просто не показва. Напразно Габриел баламосваше Мирабела, че може да се гледа само няколко пъти. Може, колкото искаш. Но си има цена! Ех, вие, горделиви и презрителни Светли! Непрекъснато подценявате хората. А се имате за добри. Ха! Но мен друго ме тревожи – досега успявах да се спогодя някак със Змията. Не разбирам…

  – Не е само тя – каза внимателно Перкун. – Има и някой друг. Имаш ли представа кой може да е?

  – Не, но мога да предположа. Ренегатът Фуси, вуйчото на уважаемата ти тъща – каза язвително Емпуза и погледна към разноцветните криле до Координатора. – Но под чий образ се крие, това не мога да знам. Впрочем, не съм ти честитил още сватбата. Няма да си кривя душата и да ви пожелавам дълъг и щастлив семеен живот, но все пак: „Честито!“

  – Сватбата отложихме за по-спокойни дни, но все пак, благодаря.

  – Кралю, кралю аларма!

  Мишелъв влетя в Тронната зала, развявайки тъмносин плащ, обсипан с островърхи звездички от станиол. На главата си имаше конусовидна шапка, чиято периферия беше с форма и цвят на спирална галактика. На черния му лъскав колан сияеха три звезди, като тези от пояса на Орион.

  – Алнитак, Алнилам и Минтака – каза дребосъкът, изпъчил тумбаче, ръгайки с пръст всяка от звездите. – Алнитак е тройна звезда, Минтака – двойна, а Алнилам е свърхгигант и…

  – Мишелъв – прекъсна го строго Емпуза, – не сме се събрали тук да слушаме лекция по астрономия. Изплюй камъчето!

  – Да, Ваше величество, кралю, значи – тропна с блестящи шпори, също увенчани със станиолени звезди, мишокът. – Звездите…

  – Ама ти не ме ли чу? – ядоса се Емпуза.

  – Ка’ щяло, сър, чух аз, всичко чух! – запъна се Мишокът. – Не туй преди малко, де, аз ей сегинка влязох, ами това дет’го казахте с л е д  преди малкото, имам предвид!

  Той млъкна и подръпна нервно мустак.

  – Ако веднага не ми кажеш това, което си дошъл да ми кажеш, ще ти кажа аз на тебе и така ще го ти кажа, че дълго после няма да можеш да кажеш и да чуеш каквото и да било – и преди, и след! – задъха се от ярост кралят.

  – По-добре да ти покажа, кралю, а? – изцърка мишокът и погледна въпросително към господаря си, а после се метна към прозореца, чиято завеса се завълнува странно, против всякакви научни закони за движение на завесите.

  – Не! – гръмна гласът на Емпуза и собственикът на това звуково изстъпление се плъзна мълниеносно между мишока и завесата.

  – Не, не, не! – опита се да го надвика Мишелъв. – Не там, кралю – там!

  Той посочи прозореца с ръка в сребриста ръкавица, на която /ха познайте!/ също имаше пришити звезди, и сви глава между раменете си, очаквайки нова порция страховита гръмогласност.

  – Звездите… навсякъде са!

  – Там няма звезди! – каза Емпуза и дръпна другата завеса. – Виж!

  Откъм прозореца с бронирано фотосоларно стъкло нахлу бледа, разсеяна светлина, която все повече се концентрираше и усилваше, а стъклото съответно потъмняваше. Емпуза закри очи с ръкав и дръпна обратно плътната материя.

  – Какво е това? Откъде се взеха? – изпищя той.

  Координаторът от екрана само сви рамене.

  – Тъкмо това исках да ти кажа. При нас звездите изчезват, а се появяват при вас.

  – Не трябва да се появяват! – извика Емпуза. – Трябваше да бъдат разкъсани в абсорбаторите и да ни снабдяват с енергия и маса. Вие трябваше да губите енергия, а ние да получаваме. Какво се е объркало?

  – Повратната точка, Емпуза. Сега зависимостта е правопропорционална. Губим ли ние нещо важно, вие също губите. Ние оставаме без Светлина, а вие – без…

  – Мрак! – каза призрачният крал и се отпусна на креслото пред Огледалото. – Добре, убеди ме! Казвай сега как да оправим тая каша! Мога да заповядам атаката от наша страна да спре, но процесът вече е задействан, ще отнеме дни, ако не и седмици, за да се предотвратят всички последствия. И не съм сигурен, дали това е възможно навсякъде. Великото Бягство на частиците вече е в ход.

  – Колкото по-бързо започнем, толкова по-добре – отговори Координаторът.

  – Чу ли го? – обърна се Емпуза към Матадор.

  Кентаврусът кимна и даде разпореждания.

  – Значи, примирие? – погледна го изпитателно Координаторът.

  – Дадено, примирие! – въздъхна призракът. – А как ми се искаше да си поиграем малко на война и да ви направя на пук и прах!

  – За пук още не е късно, но се боя, че и Хадес ще се пукне като сапунен мехур, заедно с нас – каза навъсено Перкун, докосна с длан челото си, сякаш отдаваше чест, и екранът угасна.

  Тъкмо Емпуза се беше настанил по-удобно пред екрана, и Тронната зала се люшна от силен трус. Огледалото се килна настрани и едва не стана на парчета. Кралят го подхвана и го придържаше, докато не дотича един от слугите стегозаври и не го закрепи по-стабилно. Суматохата скоро утихна.

  – Какво беше това? – каза с леден глас Емпуза и всички млъкнаха и не смееха да помръднат.

  – Една светкавица току-що улучи цитаделата и в стената на кулата с Часовника зее ей такава пукнатина! Което значи, че нашите са улучили техния Часовник със стрели от тъмна материя. И аз разбирам нещо от пропорционалности!

  Перла излезе иззад завесата и разпери виолетови длани, за да покаже колко голяма е пукнатината и изви тяло към краля, за да демонстрира пропорционалностите си.

  – Емпс, писна ми да стоя зад тая прашна завеса, получих алергия и артрит! – каза глезено тя и се понесе към Огледалото, а по петите ù се виеха упойващи аромати.

  – Ам’ че тя, хавата, беше ясна, кралю! – каза многозначително Мишелъв. – Мадамата мине ли отнякъде и замирисва на море от виолетки, и все различни! Пък в Тронната зала си вонеше от волè. То бива консултракции, бива, ама чак пък толкоз…

  – Пека – каза кралят, без да обръща внимание на бръщолевенето на мишока. – Имаш ли представа колко си важна сега?

  – Аз съм ти целият Мрак? Знам, мили, и пак съм поласкана!

  – Не, любима! Не това. Или не само това – поправи се той, виждайки изражението на лицето ù.  – Ти сега си единственото призрачно същество, което може да се разхожда навън, без да му се случи нищо. Защото имаш имунитет.

   – А, това ли било? Добре, Ваше величество. Тичам! Ще видя какви са пораженията върху Часовника и веднага ще направим консултракция – каза звънливо призрачката и смигна на Мишелъв с изписаното си виолетово око, а той се изкиска.

  – Ама тук никой ли не ме взема на сериозно, а? – изстена Емпуза и проследи с поглед излизащата Дама на сърцето си.

  Но не му било писано да се отпусне пак в креслото и да си изгледа проточилия се военен сериал, чиято поредна част „Примирието“ току-шо започваше.

  В Тронната зала влетя Вергилий, не успя да задържи устрема си и се просна в краката на Негово величество, който тъкмо сядаше.

  – Сега пък какво има? Казвай, влечуго!

  – Д-д-динозаврусите! – извика придворният поет и пое конвулсивно въздух. – Н-на п-площада са! Хи-хи-хиляди! П-приветстват з-звездите. И та-танцуват!

                                                                                                   /Следва/

  https://www.youtube.com/watch?v=3bF0knyugFQ

1. Десет хиляди огнени врани – десетте хиляди слънца, които живеят на световното дърво Фу-сан. След като се измият в Сличи, слънцата се издигат по Фу-сан и започват своя ход по небето. Дървото е високо няколко хиляди метра, дебелината му –  повече от двеста обхвата. Има два ствола, растящи от един корен, които се поддържат един друг.

2. Лихуни – от митологичното божество Мо Лихун /Суша/, което държи в ръката си чадър, обсипан с бисери. Ако се отвори, небето и земята се покриват с мрак. Ако се обърне надолу, предизвиква силен вятър и земетресения.

3. Духове гуй  – духове/души/ на умрелите. С разпространението на будизма така започнали да наричат всички духове на ада. Гуй прилича на човек, но няма брадичка, не хвърля сянка, внезапно става невидим, приема облик на куче, лисица и други зверове, мъж или жена, за да отвлича хората и да ги убива. Изобразява се като човек с островърха глава и рижа коса.

4. Духове диша – злите духове на 72 звезди. Противостоят на добрите 36 духа тянга на Голямата мечка. Повелител им е юноша маг, който ги пронизва с вила и ги хвърля в глинени кани/амфори. После ги носи в пустинята и ги запраща в огъня, очертавайки кръг с вар, за да не могат да се измъкнат.

  Източник: М. Кукарина „Словарь китайской мифологии“