Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облегна се на едната си ръка, надигна се и обърна очи към смразяващия кръвта му прозорец. Там сияеха Звездите! Но не земните, едва-едва премигващи три хиляди и шестстотин звезди, видими с просто око. Лагош се намираше в центъра на гигантско струпване от Звезди. Трийсет хиляди мощни слънца сияеха в пълното си великолепие и изгаряха душата му трийсет хиляди пъти.
Айзък Азимов, „Падането на нощта“
Хадес, наши дни
– Кралю, в Бергамо скоро ще настъпи утро, а сфинксовете вече оживяха и се прегрупират. С напредването на деня ще бъде трудно да бъдат победени. Ще трябва да се оттеглим, но те със сигурност ще нападнат, защото дневната светлина им дава сили. Ще унищожат армията ни – и кентаврусите, и емпуси ...