Разговор между Критиците дяволоид и ангел
– Пак ни прецакаха!
– Щоо?
– Не ни включиха в епилога. Знаех си аз! Сега ще трябва да се възнасяме при „духовните“ тахиони. Не искам пък! Рано ми е. Това е отмъщение на Мирабела, знам аз! Задето я баламосвахме с формата на Вселената!
– Аз не съм я баламосвал.
– Не си измивай ръцете като Пилат Понтийски. И двамата сме в кюпа, тоест – Под чертата.
– Не сме сега, бе! Все не гледаш! Мирабела ни написа специален епилог. Критически. А ти я подозираш в отмъстителност.
– Кога това?
– Сега.
– Сега, я! А питаш ли ме какъв страх съм брал, докато си нямахме епилог? Викам си – въх, отидохме, млади зелени, в Критическата!
– В коя Критическа?
– Градината, бе! Ти коя си помисли? ...