Преди много години, земята била една пустиня. Нямало нищо, само пясък. Дори не било горещо, защото нямало слънце. Само мрак, студ и пясък.
Изведнъж от космоса паднала една бутилка Coca-Cola. Не се разгазирала, защото бутилката била извънземна разработка - колкото и да я клатиш съдържанието остава неподвижно. И така бутилката останала да си лежи в пясъка.
След известно време, една звезда минала наблизо. Това било слънцето. То било много отчаяно от живота. Било му писнало да бяга из вселената, гонено от луди вещици, които искали да му извадят сърцето. Слънцето забелязало бутилката в пясъка и решило да я разгледа. Открило как се отваря и отпило глътка. Бих искал да ти опиша как се почувствало, но не мога. Всички гадни мисли изчезнали. Света сякаш станал по-хубав, а бъдещето по-светло (представи си какво означава "по-светло бъдеще" за една огнена топка). Слънцето отпило втора глътка и решило, че такова вълшебство трябва да се сподели. Обадило се по GSM-a на най-добрата си приятелка - Лунат ...