Mar 1, 2016, 10:26 PM

Цветелин Н., който умря от любов 

  Prose » Narratives
547 0 1
9 min reading
Стресна се толкова рязко, че имаше усещането сякаш нечия гигантска ръка, може би - Божията, го беше вдигнала няколко метра над леглото и после го беше запокитила обратно там. Включи лампата на нощното шкафче. Часовникът показваше 01:17*. Със старанието на отпускар, който проверява едно по едно нещата, които слага в куфара си за предстоящата ваканция, Цветелин Н., за да се успокои, започна да изрежда симптомите на паническата атака, която го връхлетя. Учестеното и накъсано дишане, съпроводено с така наречената "гръдна клетка" - когато ти се струва, че ребрата ти държат в тях белите дробове като затворници без право на помилване. Стомашните спазми, световъртежът, изпотяването, разтреперването... Всичко беше прилежно отбелязано като присъствие в съзнанието му, с една-единствена цел. Че това е само поредният пристъп, който ще отшуми след един Xanax от 0.5 mg.Но този път имаше и едно усещане, което се появяваше за първи път. Бодеж в сърдечната област и изтръпване на лявата ръка. А това, бла ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марио Трифонов All rights reserved.

Random works
: ??:??