Куриерът се запъти към стълбището. Докато изкачваше стъпалата, на входа се появи стар слуга, висок и плешив, също целият в черно. Той пристъпи и загледа въпросително младежа.
- Тук съм упълномощен... Моля, погледнете бележката от кметството.
Реакцията му бе като на иконома:
- Упълномощени сте в тази къща! - плесна изумен с ръце слугата. - Боже мой! Кой би помислил! Обезумели са тези чиновници в кметството, или някой ни има зъб... - Старият слуга се замисли печално за миг, сетне се обърна към младежа: - Моля, последвайте ме, господине, окажете ми тази чест. Всички трябва да се подчиним на закона.
Без да чака отговор, той се обърна и тръгна напред, сетне пред самата врата спря и пусна куриера да влезе пръв. После предложи на неканения гост да изчака в тази стая с обещанието, че ще се върне най-много след пет минути.
Стените на стаята бяха покрити с прекрасни картини. Всичко изглеждаше превъзходно.
"Виж ти! - си рече смаян куриерът. - Ако не бях толкова уморен, щях да остана сред тази ста ...