- Защо едно богато момиче ще се омъжи за старец? - попита Валентин.
- Знам ли! Причините може да са най-различни, но никой нищо не може да твърди. Може би красивата дъщеря е бленувала за още и още. Сега вече има всичко, а може би мечтае да се издигне още по-високо. Ако имах много пари, още утре щях да й целувам краката и да се превърна в неин обожател...
- Какъв ентусиазъм! - провикна се Валентин. - Да не си влюбен в нея?
- Не съм толкова глупав! - възрази приятелят. - Не мога обаче и да отрека това. Няма човек, който да устои на красотата ù; тя е неотразима, сам ще се убедиш.
- Как?
- Нали си в къщата? Поискай да ù се представиш.
- Вече ми отказа. Съпруга, изгубила мъжа си само преди три дни... Приличието не й го позволява.
- Вярно! Може пък случайно да я срещнеш... Но защо ли да я виждаш! Щом не си богат, само напразно ще изгубиш спокойствието си, без шанса да замениш първия й мъж. Рисуваш ли още?
- Рядко ми остава време.
Разговорът на приятелите продължи, но името на госпожа Алексан ...