Най-после петък. Работната седмица бавно притихваше върху бюрата на целия отдел.
Оставаше около час до седемнайсет, а времето пълзеше по корем много бавно и облизваше стрелките на часовника. Всеки от служителите духом беше вече далеч от сградата на офиса и кроеше планове за почивните дни.
Ева подреди папките по бюрото си и дискретно огледа територията около себе си.
Но и без да гледа към колегите си, знаеше кой какво върши и дори какво си мисли в момента.
Свен след малко щеше да закисне в предверието на тоалетните, щеше да набира безкрайно много телефонни номера, докато си уговореше поне две срещи за уикенда.
И цяла седмица след това щеше да се хвали с любовните си постижения.
След като приключеше с телефона, заставаше пред огледалото и оправяше косата си кичур по кичур...
А уж жените били по-суетни...
Кейт беше младоженка. Края на работния ден посвещаваше на телефонни въпроси към любимия какво иска за вечеря и после търсеше рецептите в Интернет, от време на време питаше за някоя непоз ...