Люлякът
Вървя по тротоара, ранно слънчево пролетно утро. Мирисът на люляк буквално ме удря в челото: на две крачки съм от голям голям люляков храст, току-що разцъфнал, първият, който виждам за тая година. Неволно се присягам да си откъсна едно клонче люляк.
Изведнъж един старчески глас иззад храстите и дърветата ме приковава:
- Да ти изсъхнат ръцете дано! Да не е твой, я марш! - и нещо профуча край главата ми.
Не виждах никой на терасата, сигурно от прозореца дебнеше, но той не се виждаше зад листата.
- Защо? - само успях да кажа, ръката ми виси и тя прекършена.
- Ще ти кажа аз защо, да не ти е дóма! - последваха няколко от т.н. нецензурни думички за лоши жени и отново нещо профуча край мен и тупна на улицата, обърнах се и погледнах - сбръчкани ланшни картофи.
На двора имахме един грамаден люляк от същия - светлолилавия, който пръв цъфти. Като за дете за мен беше грамаден. Обожавах времето, когато цъфтеше. Всяка сутрин майка ме изпращаше с букет на училище. Беше точно до дувара и често ...