Mar 29, 2025, 7:25 PM

Цветът на вишните 

  Prose » Narratives
53 0 0
17 min reading
Значи, отивам вчера в ранни зори да си платя гражданската отговорност на колата. Повехнал такъв, притеснен съм, карам колата в нарушение. Ще ме глобят, книжката ще ми вземат, може и затвор да ме вкарат задето съм немарлив и безотговорен. Гледам - няма полицаи! Те нали сега стачкуват, ускорявам колата, а тя, милата трака, шуми и бучи... Отзад, вместо дим излиза пушек, като двутактова пръпне из пътя. Ама пък се движи, като съветски самолет.
Както и да е, стигнах до мястото, където си плащам всяка година застраховката. Подранил съм, нали трябваше да избегна трафика на полицаите? Пуша, доволен съм - So far so good. Идва младежът. - Здрасти-вика-как е колата?
- А, не-отговарям, аз-За другата съм дошъл, тази на жената я оправих.
- Ти, май вече само коли можеш да оправяш, а?-смигна ми той.
Добро момче, младеж, като го гледам! Той и коли не може да оправя, ама както и да е...
- Застраховката ти е платена, пич - казва със съжаление. Няма да си вземе комисионната.
Споря, размахвам ръце. Това е н ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Random works
: ??:??