"Безразсъдство"! Не можеше да си избие от главата тази глупост. Страхуваше се. За първи път в живота си от цялото си сърце желаеше мъж да я забрави. Отпъждаше мисълта за него като досадна муха. Минаха няколко дни. Все още се озърташе, докато отключва входната врата. Имаше едно протмоне, където държеше парите, които синът ѝ си събираше. Не успя да го открие, там, където го прибираше в шкафчето с бельо под два пакета, които не бяха още разопаковани. Почувства се още по-зле. Неволно обвиненията ѝ бяха насочени към него. Въпреки, че все още такава възможност ѝ изглеждаше абсурдна.
Малкият така и не разбра защо майка му толкова бурно го прегръща и целува, че и плаче дори, когато ѝ показа колко пари си е събрал вече за цял "Лего град".
Изобщо не си спомняше, че именно тя му бе дала протмонето.
Това подозрение отпадна. Тя почувства върховно облекчение. И почти веднага пламъчето вътре в нея се разгоря с двойна сила. Улавяше се как отново мисли за него, но се въздържаше да си мечтае за продълже ...