Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седалка царствено се е разположила Джена. Красива е мама му стара-мисля си аз. Циганка е, но е хубава като онези булки от индийските сериалчета. Очите и са черни ,много тъмни. Като се вгледам в тях, направо потъвам като в блато…Няма измъкване… Коремът и стърчи ,защото е в деветия месец и я карам, за да роди в онази клиника дето ще ни чака нашият доктор. Всичко е точно-както пее оня в новото парче .Аз съм шофьорът и от мен се иска да не умувам много, а да карам напред и да си гледам пътя.
Джена е в бизнеса вече от 3-4 години. Всяка година я водя да ражда, изчаквам я да се оправи 2-3 дни и я връщам в Сливенският катун. Знаете ли, че по-красиви от Сливенските ромки няма… Така им се носи славата. Пра ...