Отбивам се в голям магазин. Там има и малка будка – нещо като вертикално изправен сандък с основа метър и нещо на метър и нещо. Вътре седи млада жена и събира такси.

Отпред опашка от няколко човека.

Наоколо лекият шум на магазина и гръмки крясъци като от препила циганка. Нервни, тенекиено-стържещи, груби…

- Дай дребни! Дребни дай, бе… Ама че човек…

На „ти“? Отдавна уж позабравено. Навремето това беше властническият език на продавачките, изживяващи се като господарки на купувачите. Те владеят – или поне така смятаха – магазините, стоката, благоволението „да дадат“ /срещу пар, разбира се!/ търсен артикул или да го приберат под тезгяха за „наши хора“…

Само дето настъпи ново време и продавачките се превърнаха в обикновени работнички, длъжни да обслужват клиента с парите…

Пре това – ако не му хареса нещо, излиза и отива на още пет места поне, където намира стоката. Просто капитализъм – командват парите, а не положението…

Само че тая женичка не беше го разбрала. , вместо да си свърши работата – включваща наличие на съответните необходими средства /пари във всякакви размери/, изискваше от носещите печалба хора да я обслужват??2

Казвам на касиерката от магазина – тъкмо плащах: „Колежката ви осъзнава ли, че чорбаджията ще я уволни, задето гони клиентите?“. Отговори ми леко обидено: „Тая не ни е колежка…“. „Ама нали и тя с пари работи?“. „Тая изобщо не знае как се работи…“

Може и да я махне босът. Дори ако си плаща с нощни услуги младата жена. При нормалните проститутки ще му излезе по-евтино…

Или дори при гумена кукла. Хем не му гони клиентите, хем мълчи каквото и да й поиска…

Напълно неправилни размисли - https://genekinfoblog.wordpress.com/