7 min reading
Да бъдем истински
История по действителен случай...
Нека ви разкажа за едно момиче, което толкова обичаше да пише, че оставяше думите да я оплитат в красиви словосъчетания, оставяше живота настрана и беше истински щастлива само когато пише.
Пишеше само заради себе си, пишеше всеки ден - стихове, разкази, поеми, дори романи. Опияняваше се от силата на изреченията, които раждаше душата ù. Живееше, за да пише. Намираше вдъхновение във всичко. Пишеше за любимите ù хора, за щастието, за тъгата. Позволяваше на всяко едно чувство, независимо какво е, да я обгърне и да се излее върху хартията. Не отиваше никъде без тетрадка и химикал. Не криеше нищо. Думите ù казваха цялата истина, всичко, дори и най-дълбоките помисли се изнизваха красиво дума след дума. Вярваше, че това е най-святото, че това е единственото нещо, което никога няма да я подведе или изостави.
Естествено обичаше да е влюбена, тогава пишеше толкова светли и нежни стихове. Но след всяко влюбване идваше раздяла. Ах, раздялата, тъга ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up