В памет на Тоше Проески
Роди се ангел,
слезе от небето,
тук при нас,
да пее, да топли сърцата.
Радваше всички,
милваше нежно
с думи и дела човешки...
Но дойде ден злокобен,
ангелът в човешки облик,
тръгна пак за нас -
да ни дари с любовта си...
и... не стигна...
Бог слезе от небето и
си го прибра.
Бил прекалено добър за тук,
прекалено чист...
Ние оставаме с болката,
с обичта и спомените за него...
С кървящите си от мъка сърца...
Сбогом, ангеле...
Почивай в мир...
Дано си на по-добро място,
принце балкански...
Завинаги ще те помним, Тоше...
... и ще скърбим...
© Някоя Непозната All rights reserved.