Всичко започна от една чаша кафе.
По това време бях само на шестнайсет и ако бяха оставили на мен, щях да предпочета горещ шоколад с бисквити, но приятелките ми бяха много напред с материала. Все пак това беше възрастта, когато неистово искахме да изглеждаме много по-зрели и разкрепостени, отколкото всъщност бяхме, а кафето с цигара ни караше да се чувстваме точно такива.
Освен това в случая то беше задължителен аксесоар за поглед в бъдещето. Работата беше там, че в дома на една от съученичките ми гостуваше нейна роднина, представена ни като една от най-вещите гледачки на кафе, карти и всичко, за което човек може да се сети. Аз малко се притеснявах от подобни тайнства, но всеобщото въодушевление зарази и мен. Ето защо послушно изгълтах горчивата напитка и с благоговение попивах всяка дума, изречена от загадъчната жена, сякаш от това зависеше животът ми.
Честно казано, въпреки тежкия си грим и екзотичните си аксесоари, тя не ми изглеждаше много по-възрастна от нас. Приятелката ми обаче ...