Да имаш и да нямаш
Бях минавала милиони пъти по тази улица. Никога обаче не се бях замисляла, че там, долу в краката на всички хора, където рядко някой би погледнал, стоеше едно момиче. Не беше по-голяма от мен, нито с нещо по-различна от останалите хора, но тя стоеше там всеки път, когато минавах по тази улица. Винаги я бях заобикаляла, без дори и да я забележа, защото все бързам за някъде. Но днес, ден като всеки друг ден, аз се спрях.
Доближих момичето, което беше покрило себе си със старо скъсано одеяло и сложила пред себе си малка чашка, в която имаше само жълти стотинки. Хората могат да бъдат много сурови с онези, които нямат пари, затова аз извадих от джоба си и оставих 5 лева. Знаех, че те далеч нямаше да са достатъчни, но дори и малкото би било повече от нищото. Момичето вдигна главата си и тогава видях едни големи сини очи, които се открояваха от тъмната ù коса. Когато ме погледна, аз видях най-искрената усмивка на света, казваща повече от хиляди думи.
Мина се време, може би ...