Чак когато закрачи към колата си, младият мъж осъзна, че е прекалил доста с алкохола. Погледът му се бе премрежил, а краката му стъпваха несигурно по неравния плочник пред дискотеката. Стомахът му протестираше, давайки сигнали, че иска да се освободи от съдържанието си. Хлъцна, оригна си и се замисли колко е пил.
Да, за начало бе ударил две бързи водки, за да се отърси от умората след тежкия работен ден, после бе продължил с бира, ама колко бири бе изпил… трудно му бе да си спомни. Вероятно три бяха. После Стоил домъкна начената бутилка уиски и, докато си бъбреха, му досипва няколко пъти. А онази засуканата сервитьорка Нели, за благодарност, че винаги й даваше бакшиш, го почерпи тайничко с текила. Хубав купон стана, и музиката бе хубава, не чалга, и хората, повечето от които познаваше, му бяха симпатични. Жалко, че в тяхното село нямаше дискотека, та се налагаше да бие път дотук, и да рискува после да шофира пил.
Отне му почти минута да отключи вратата на алфаромеото. Седна на седалкат ...