Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знаеш ли защо си тук? - попита плътен глас, който предположих бе на фигурата на няколко разкрача от мен.
- Не. Не мисля, че знам в действителност - отговорих след известно колебание.
- Дали не би могла да размислиш по този въпрос още малко? - попита и избледня.
Настъпи тягостно мълчание. Ушите ми шумяха или поне така ми се струваше при все, че нищо не помръдваше около мен. Няколко мига ми се струваха векове, а може би наистина бяха такива на това място.
„По дяволите, къде се намирам? Какво е това място? Как попаднах тук? И най-важното - защо?"
Хиляди въпроси заляха съзнанието ми, изпълвайки го до пръсване с неразрешими задачи, спомени и справки с миналото, изпълзели кой знае откъде, търсещи изхо ...