ДА НАПАСЕШ ДУШАТА СИ
Най-после сред природата. Художникът припряно подготвяше етюдника си за работа. Красотата на майския ден разпалваше въображението и амбицията му за творчество. Платното е поставено на мястото си върху статива, четките са подредени, налят е терпентин. Пръстите на майстора нетърпеливо изстискват боя от тубите върху почистената, готова за работа палитра. Острата миризма на терпентина се врязва в благоуханните аромати на пролетта, като чуждо тяло. С широк замах на четката, върху белотата на платното, се появява контурът на далечния примамлив връх. И някак плахо в белотата грейва първото цветно петно. Нататък всичко тръгва бързо, защото дълго е обмисляно. Но в шеметното единение с природата, възможно ли е мисълта дълго да води чувството – то блика като пролетен поток и повежда устремно ръката. Мисълта го следва под напора на вдъхновението.
Художникът танцуваше върху платното с четката - танцуваха очите, душата, и пееше сърцето му сред този дивен кът. Той се чувстваше не ...