Убеждават ме, че съм свободна. Нима се съмнявам? Да, такава съм. Само съм впримчена в ярем от лицемерна паяжина, с фино капсулирана отрова - опиат. Чак да ти е кеф да я поглъщаш вместо бонбони! Уж впрегната, но усмихната, смело тегля по браздата и дори си подсвирквам. Мисля си, че не съм говедо. За щастие, истината я осъзнавам късно – едва в кланицата, когато вече не могат да ме използват другояче, а единствено като покрай врата ми проблесне ножът…
1/
2/