Feb 2, 2014, 9:44 PM

Да оцелея без теб 

  Prose » Others
5.0 / 3
892 0 6
1 мин reading
Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е различно. Ще се показва пак от същото място и ще се скрива. Но вече просто ще върши своята работа и вечер ще заспива уморено след дългия работен ден. Вятърът няма да гали косата ми, няма да танцува между клоните. Той просто ще бъде едно обикновено движение на въздушните маси. Пеперудите ще бъдат летящи насекоми. Кафето с две лъжички захар и сметана - просто сутрешният ми навик. Онази твоя тениска – парче плат. Дъждът ще си е просто дъжд. Вода, падаща от облаците. Нищо повече. Спомените ще са просто част от безвъзвратно загубеното минало. Едно минало свършено време и толкова.И така животът ще си бъде просто живот. А чувството ще бъде едно съществително нарицателно от среден род. Така ще бъде. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина All rights reserved.

Random works