Наскоро се запознах с една английска телевизионна драма за началото на миналия век и останах изумена от обноските, дипломацията и отношенията между хората (все неща, които наистина оценявам от тази епоха, въпреки че не оценявам особено Първата Световна война или потъването на Титаник). Ако си позволите да се потопите в подобна екранизация, веднага ще ви направят впечатление няколко неща.
Първо: малко излишество никога не е излишно. Хората не са се страхували да се изразяват с повече думи, да украсяват фразите, да уточняват какво имат предвид като по никакъв начин не дават окончателен отговор, но в същото запазват искреността си. Намирам това за изумително! Колко по-лесно е да кажеш „Не ми се говори” пред „Не смятам, че сега е подходящия момент да обсъждаме тази тема” или „Струва ми се, че разговорът ни ще бъде по-ползотворен, ако първо си починем и премислим какво имаме да си кажем”. Може би това е (била) английската народопсихология, но ме накара да се замисля защо пестим думи в днешн ...