Пред входа вече се бяха събрали двайсетина човека. Някои пушеха нервно цигари. Въздухът сякаш бе зареден с напрегнато очакване. Почти всички се чудеха каква неприятна новина ще им бъде сервирана този път.
Домоуправителят, пенсионер на шейсет и пет години, слезе бавно по стълбите. Прокашля се и каза:
– Извинявайте за закъснението, но трябваше да звъня по етажите, за да извикам останалите. Е, май сме се събрали достатъчно хора. Да почваме тогава. Свиках това събрание, за да измислим как да помогнем на Валичка. Знаете, че преди две седмици тя пострада при автомобилна катастрофа. Днес са я изписали от болницата. Говорих с нея. По-добре е, но пълното й възстановяване ще отнеме доста време. Редно е да й помогнем, все пак само живее момичето.
Хората закимаха. Една жена на средна възраст подхвърли:
– Много добра идея, така трябва. Плюс това сме й задължени. Тя вършеше сума ти работа по входа. Тази градинка е нейно дело. А миналата година се нагърби с подготовката на документите за санирането. ...