През 1994 се отбих до Индонезия. Айде стига бе, Милчо, ще си кажете сега. Стига с тия фукни, там бил, онам бил… и кво от това? Ами какво, жив съм, ще ви кажа, Тротц дем!
– въпреки всичко т.е. От тия с, които бях там - двама от тях вече ги няма, а аз въпреки, че при това спах с богомолка съм жив, все още. А и по този начин маркирам, територии – като куче, за да знаете колко много още съм длъжен да ви разказвам. И за Австралия и за Чили и Аржентина и за още куп места, така че търпение, докато не съм почнал. Почна ли, мама мия: спиране няма. Дум сперо спиро(респираре) :)

Та кацам в Джакарта и право в посолството: Тук нямам заслуга. Жена ми ме уреди. Една нейна колежка работеше там, в същност тя бе съпруга на посланика. И ме чакаха на аерогарата и спах в посолството, като бял човек. С други думи от всички посолства в които съм отсядал, май там се чувствах най-приет и уважаван. Само да не беше оная хлебарка в банята, която ми изкара акъла. Къпя се аз и изведнъж нещо долу, под душа гледам, нещо голямо лази с едни пипала. И аз прас с джапанката. После гледам какво е: гигантска хлебарка. Със зъби, нейната вера екваториална! Ако те захапе – месо къса като вампир. Но ме успокои, една мъничка тяхна прислужница, не бойте се сър, те са питомни, на нападат хора. ИскАло пък и да се срещна с диви, си викам на себе си.

И посланика ме води насам натам с колата си с БГ знамето, и съм като някой принц, ама съм със маратонки и къси гащи АДИДАС, часовник Сейко, и една Т-шъртка от Калифорния. Да, от там, си я купих от Сан Хосе, където едно време „практикувах” занаят на „БГ-научен просяк”. За такъв ме взеха тогава, на за това друг път ще ви занимавам. А това, тогава с хлебарката, хич не ми беше до смях. Акъла ми изкара.

И минава успешно симпозиума и моя доклад, с който ме изпратиха колегите мина и дори ми зададоха 3(три) въпроса и аз им отговорих и екскурзията мина в плантациите на милионера Бош, и банкета мина и след симпозиума проф. Бамганг Хумаят, местният гуру – виден световен учен завършил в Щатите ни покани трима-четрима души – един холандец сега супер астро шеф, един американец супер-гринго, един дебел гигантски унгарец, същи Маркиз Карабас, и моя многозначителна милост да прекараме няколко дни у тях – да му гостуваме в Лембанг в обсерваторията „Боша” почти на екватора, в джунглата на склона на действащия, но спокоен вулкан „Тенгуман перахо”. И ни настаняват мен и супер-грингото – американеца, в култовото холандско бунгало на „Антон Панекук”. Който не знае защо толкова холандци има в Индонезия, пояснявам: тази велика страна и в същност най-големия архипелаг в света, населен с индо-полинезийци е била колония на Холандия… Изобщо били са „поробени” от холандци. Те, холандците, веднага прокопали канали в Джакарта, същите като в Амстердам и Хага, но като тия канали тинясали и се пръкнали от тях комари, като свраки, зарязали каналите и Джакарта и Индонезия получила независимост и Сандокан възтържествувал.

И влизаме в бунгалото всеки в своята стаичка, и е жега и аз вадя от хладилника една купа с лед, а от моята чанта една бутилка сливенска перлова и минавам в хола! Абе Бай Ганьо в профил и анфас! „Към, към хиар май френд (Ела, ела тука мой приятелю), казвам на супер-грингото! Ду ю лайк съм шнапс-ракия! (Харесваш ли шнапс-ракия!)
Той се смее! Маха с ръка, че не пие, но сяда да масата и за дезинфекция дръпва такава широка глътка от перловата, че аз почвам да съжалявам, че му предложих. И започва един такъв сладък лаф, не мога да ви опиша. След по две чаши перлова сме братя по оръжие – той „сиромаха” е работил и установявал телескоп в Мерида-Венецуела, а аз съм се трудил в Армения в Бюракан на подобен телескоп. Той ми показва едни фокуси с 3 топки, като ги подхвърля едновременно и не им дава да паднат, а аз запявам въодушевен „Широка страна моя радная”, той отвръща с „Глори, глори аелуя ”, аз тържествувам с „Тих Бял Дунав се вълнува”, той ме приканва с „Джони би гууд”, аз му крещя тръгнала е „Рума, мома, през гора зелена”. И така докато съвсем се освиним и вече няма граници и на земята и на небето!

По едно време с периферното си зрение нещо ми пробягва в дъното стаята и се шмугва под бюрото. Аз да ви кажа имам щуро периферно зрение, малко нещо съм късоглед – минус 5.0 диоптъра, но на периферно съм дзвер – професионална деформация. И му викам, -Ей пич, някакво животно има в тая стая, да го утрепем!
Той се смее, и отвръща, - това е екватор, тук има всичко, от опит го знам, казва, живял съм 5 години във Венецуела. Е какво, какво има във Венецуела, и тъкмо си мисля да го питам за Драган де Орхеда… Но той ме обърква – ами жена си взех от там, казва венецуелка! И ми показва една симпатична госпожа до него на един шезлонг в щата Мериланд, Америчко! Добре казвам, пич (с това пич, той си мисли, че нещо го будалкам за някаква праскова, нали праскова е пийч по техному) Дай да видим що е то под бюрото. И взимам нещо, като метла с дълга дръжка и започвам да ръчкам и в тоя момент от там изкача един гигантски паяк птицелов… о, ужас! И се щръква към мен! Аз като храбрия шивач, замахвам с метлата и тупа-лупа, тупа-лупа птицелова по главата! Да не съм ти, му крещя аз, някоя балканска курица, та ми налиташ и го осмъртявам! Грингото ме гледа с учудване и после това учудване преминава във възхищение. Изобщо му взех страха и от там на натъка ме заобича още повече и допихме бутилката ми и на другия ден още една, която той пък сложи на масата. Ама не беше като моята перлова, на която той и казваше „писко”, а най-обикновено „Джони Уокър”. И той пак пя „Джони би Гууд” и ме прегръщаше и повтаряше „гууд, гууд” ! А паяка го изметохме извън бунгалото – но го снимах преди това, да го показвам, че никой няма да ми повярва. И на сутринта отивам пак да го видя и да се насладя на моята победа, но йок! Няма паяк – изчезнал! Не може да бъде казвам си, да се е съживил. И се вглеждам в някакви пипалца – и пак ме полазват тръпки – паяка е ошушкан до дупка от месните бели термити. И те така! Екватор маааму, си казвам! Затова слънцето в 12 часа по обяд ми пече отгоре право от зенита, и в 16 часа като по-поръчка руква порой от небето и всичко е зелено, зелено, зелено и чай расте, и кафе и авокадо, и „Канела и карамфил и Габриела”…
И се катерих по вулканите, и дишах сярата на „Тенгуман перахо” и се къпах под водопадите, ей така с дрехи, и се гмурках без дрехи във местните реки и плувах като улав, абе щурава работа. Още, още, още съм си щур, е по щур ставам като си спомня тия мигове и когато ви разказвам тия неща. И Зигфрид Маркс, може да ги потвърди и Бари Ласкер, ама ги няма. Те ме чакат там на оня небесен екватор, под ония южни звезди седнали на едни звездни шезлонги. Хайдееее бе, сър Милчо, ми се хилят, стига си се бавил, че ще се стопли бирата, нали не обичаш топла бира и потни мацки!
Така е, не обичам, хиля им се аз и знам, какво ще ми отговорят: Ами тогава драги ми учен-червен ще ходиш в отпуска зимата, а няма да се моткаш по конференции в Индонезия!

Къде остана Богомолката, ще кажете, пак ни заля с екваториални звезди и ни будалкаш, а я кажи най-накрая за Богомолката и как остана ти жив! Не знам, как да ви кажа мили хули! Видимо имам имунитет за богомолки. Тук у нас те са малки, ама на екватора са просто ужасни - ще те ошушка, само ако посмееш да спиш с нея. Аз не съм искал да спя с Богомолка, абе шубе си е. За едно голо спане и да те схрускат. Но пък от друга страна си е емоция. Но случая тук беше по-друг. Ако тя, екваториалната богомолка, иска да спи с теб и си спи с теб, и е също така индонезийска богомолка, и живее на склона на вулкана „Тенгуман перахо” може да оцелееш. Например, като мен.

Та напускаме Вилата-бунгало на „Антон Панекук” и си оправям чаршафите на леглото, за да не покажа, че учените от България, страната, която никой от местните хора не предполагаха, че съществува, е един пълен простак. Полу може, може да е пияница и непукист, и т.н., но простак зад граница никога! Там не! У нас тук бол, а и кой ме бръсне за слива. Тук всичко и възможно и тук други са велики. Както казваше академик Балевски: „Премерил се комарът на своя кантар и излязъл 100 оки!” Но в чужбина – сакън, строго се пазя и не се давам на богомолките и особено на индонезийските.
И си тупам чаршафа – долния и от него изпада една 20 см тъмно зелена богомолка, с която сме спали 4 дена заедно! Но аз ли преспах с нея и оцелях, тя ли ме пощади… казва ли ти някой, ама съм още жив. Факт!

:))

Милчо Миланов

София, 2009-05-19 14:56 ЕЕТ