Дълго се лутах сам по света.
Скитах в самотата, доверявайки се на страха.
Да чувствам. Не, не мога, не мога да си позволя.
Споменът за болката е още твърде силен,
но срещнах моя поглед и в твойте очи,
криещи също толкова болка и чувствaта несподелени.
И това ми даде сили и надежда, че мога и да не бъда сам.
Да превъзмогна страха и да поема риска.
Да чувствам отново, да, точно това искам
повече от всичко друго сега.
Защото вярвам, че в твойте очи съм срещнал
сродната душа, която като мен иска капка щастие ...