За първи път се случи, когато се видяхме. Аз и друг път я бях мярвал, явно работеше някъде наблизо, но винаги беше или забързана, или замислена, или пък разговаряше с някого. Сигурно затова изобщо не ме беше забелязала, а аз трудно мога да мина за незабележим с моя ръст.
Вероятно и сега щеше да ме подмине, ако не се бях спънал в някакъв дребен досаден дакел и не бях излял почти цялото си кафе върху нея. Точно тогава очите ни се срещнаха за първи път.
Езикът ми тъкмо започваше да се преплита в нелеп опит за нескопосано извинение, когато нещо друго напълно блокира мисълта ми. Почувствах особен гъдел и завихряне, като че ли изведнъж целият се изпълних с бълбукащи мехурчета щастие. Беше някакво необяснимо усещане за пълнота, сякаш вътре в мен се бяха разперили огромни криле, и докато се усетя, изведнъж се оказах на около два метра над земята.
Бях чувал репликата "Да се понесеш на крилете на любовта", но в моя случай бе твърде буквално, за да мога да я отнеса към деликатното положение, в ко ...