Да се обичаме

Седяхме на една маса три българки, от три различни края на България, на различна възраст и без никаква роднинска връзка.Три българки и една филипинка.Изведнъж филипинката ни загледа и с най-искрена усмивка каза:

-Еха, колко много си приличате, вие българките.

Безкрайно учудени, ние се спогледахме, за да намерим приликата помежду си. След като не успяхме, попитахме с любопитство, по какво толкова много си приличаме.

Филипинката отговори със смях:

-И трите имате гърбица на носа.

Ние се разсмяхме на невинното и наблюдение и продължихме да се забавляваме без да се замисляме над изказването и, което за много жени би било обидно.

.......…..…………………………………………………

Носът ми имал гърбица, щял да е по-хубав без нея. Че нали тази гърбица е малко съчетание от гените на майка ми и баща ми. Малко съчетание от Северна и източна България и кой знае още от къде.

Когато някой види снимка с мен до сестра ми си казва 'ей как си приличате, направо като две капки вода'. Не е ли този нос, с тази гърбица голяма част от тази прилика? Ако го 'ремонтирам', после как хората ще са сигурни, че със сестра ми делим една кръв и история? Как бих заменила тази уникална гърбица за пластинка, с която вече разполагат толкова жени.

...........................................

Някъде скоро прочетох, че човек започва да се обича, когато приеме носът си, какъвто си е. И то си е страшно вярно. Но не само носът трябва да се приеме. И лицето, кожата, формата на тялото. Висок ли си, или нисък - има ли значение, щом за някого си точния размер. А ушите ти -колко са малки, големи или щръкнали. Не е ли вярно, че във всяка форма има малко чар, нещо симпатично и отличаващо. Какви са устните ти - тънки, малки, дебели, широки.. каквито и да са, за теб са направени по мярка. Какви са очите ти- големи, малки, сини, зелени, кафеви- те са перфектни. Огледалото на душата, както са казали мъдрите хора едно време. В перфектна форма, пасващи точно на лицето ти. Носът -чип, прав, леко гърбав, той е най-перфектен.

………………………………………………………………

Когато се разхождаш из родния си град и някой те загледа, ще ти бъде ли приятно да ти каже че си одрал кожата на майка си? Ще се усмихнеш ли, когато ти каже че си същия като дядо си, когато е бил на твоята възраст?

А ще се почувстваш ли поласкан, ако някой познае, че носът, устните или гърдите ти са дело на д-р Георгиев, най-добрият в тази сфера.

...............................................

В заключение:

Заобичате се малко по малко или изведнъж, започвайки о

т носа нататък :)