Смъртта ми не беше такава, каквато си я представях. Първо нещо силно ме удари, паднах и усетих как ме прегазват. Не помня болката. Сигурно е била ужасна. Помня, че погледнах света от високо и проследих движението на автомобила. Той не спря. Продължи с мръсна газ още две пресечки и се заби в спрял на светофара камион за боклук.
Още не бях осъзнал какво се случва и се издигнах над облаците, усетих топлина да преминава през... Няма как да съм усетил нещо, не съм имал тяло, нали то беше размазано на булеварда? И все пак усетих топлина да преминава през мен, носех се над облаците, когато се почувствах истински свободен. Отворих очи.
Плувах в някаква лигава течност, затворен в много тясно и тъмно пространство, в ембрионална поза. Краката и главата ми се докосваха, но се чувствах добре. Стените бяха твърди и ронливи на допир. Минаха дни, после седмици, а аз не чувствах студ, глад и жажда. Някак бях свикнал с положението, въпреки дискомфорта. Мислех си за живота, който водех преди края.
Като д ...