Мильо (Мильо Велчев)
133 69
Dec 9, 2016, 4:45 PM

Да си починем 

  Prose » Narratives
627 0 1
1 min reading
ДА СИ ПОЧИНЕМ
Дъщеря му го вика да си починат. Просто така, да седне до нея, да изпият по едно кафе, да си поговорят... Да си починат. Той обаче не е свикнал, не може просто така да седи и нищо да не прави.
Все пак му е дъщеря, не може да и́ откаже, а е неуважително, някак си, да вземе книга, леща да чисти, копче да зашива или нещо друго...
Седят, пият кафе. Тя говори, той я слуша, потропва с пръсти по масата, друса единия крак...
Тя говори ... споделя своите радости и тревоги, бърчи вежди, усмихва се... Бавно отпива с наслада от кафето. Почива си.
Той е оставил чашата и стиска с две ръце перваза на масата толкова силно, че пръстите му са побелели. Не е от кафето. Въздухът се е сгъстил и трудно се диша. Втвърдил се е, станал е на бетон и му притиска гърдите...
- Колко е хубаво, тате, човек да поседне, да поговори с близък човек, да релаксира! Нали, тате? Какво ще кажеш? Хубаво си починахме! Нали, тате?... Тате?!
Баща и́ седи с клюмнала глава, стиснал с две ръце края на масата. Починал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мильо Велчев All rights reserved.

Random works
  • eliboneva (Елица Бонева) Бродеща сянка
    Бродеща сянка
  • Stay-C Eadweard Fearless 2
    “No one ever has returned from the darkness!” asserted Hallr. The lumberjack’s eyes gazed indifferen...
  • gurhito (Гюрхан) Alabalism (?)
    As long as he is alive, every person (in one way or another) pretends to be the devil, and when he d...
  • eomer (Калоян Колев) The Memory Jars
    The Memory Jars (всички 3 части) Part 1 I love exploring old attics - they are like frozen pieces of...

More works »