Бяхме колежки едва от година, а си станахме много близки. Веднага намерихме общ език, на моята възраст беше, но на моменти имах чувството, че е много по-зряла. Имаше си изградени становища за всичко и понякога се усещах истински наивна и уязвима в сравнение с нея.
Но тя имаше приятен характер, умееше да създава настроение и да печели приятели. За всекиго имаше по някоя добра дума, и то казана съвсем на място, където и когато ще направи впечатление и ще бъде оценена.
Прекарвахме все повече време заедно и не си омръзвахме – след работа понякога обикаляхме магазините, или пък сядахме да пийнем нещо. Понякога си ходехме и на гости, разбрах, че тя живее с майка си и брат си, баща й бил починал отдавна.
- Съжалявам – изразих съчувствието си - сигурно не ви е лесно.
Съдех по нашето семейство – без татко бяхме за никъде, макар че всички работехме. Но без мъж едно домакинство трудно се поддържа, а тази сигурност и топлота, която намирах в дома си, беше немислима за мен без присъствието на баща ...