Знам, че ще се оправя, ще свикна да живея и така. Седем години са това, не са два месеца – да ги изтриеш и продължиш.
Какво нещо е навикът – ставам и се обръщам да го будя, влизам в банята с идеята, че има кой да ми донесе хавлията.
Виждах го от година, че не е същият, не обърнах внимание на знаците – по-лесно ми беше.
Мълчеше, много мълчеше. Говореше само за битови неща, не споделяше, смееше се рядко.
Залъгвах се – “внушаваш си“ –мислих.
Едно не ме подведе никога – интуицията – трябваше повече да я слушам.
То и да я бях слушала – какво?
Седем години планове за семейство, как се наваксва това, как да започна от начало. Да търся друг, с който да градя –отчаяна работа.
“Нищо не те радва, нищо не ти харесва, голямо мрънкало си“ – казваше ми често, когато още ми говореше – после спря и бавно си отиде. На части – техниката, книгите, дисковете, дрехите, последно си взе четката за зъби. Сякаш се разглоби, разпадна се и изтече през антрето.
Прати СМС – “отивам си, нещата не вървят, чувствам се ...