Глава Четвърта
Имаше дни, в които ù се искаше да е някой друг – поне за момент да размени самоличността си с тази на друг човек. Желанието беше от тези, които по някое време спохождат всеки човек... само дето нея я спохождаше твърде често.
Казваше се Александра (Алекс за приятелите, които в интерес на истината не бяха чак толкова много) и в момента седеше на една от пейките в центъра на града, чоплеше семки и чакаше. А докато чакаше, за пореден път се опитваше да си се представи в чужда кожа. Например в кожата на онази мадама ето там – руса до подлудяване, издокарана в черно кожено яке и джинси, толкова тесни, че приличаха на втора кожа. Предполагаше, че госпожицата е от онзи тип, който майка ù наричаше „модна кучка” – или поне приличаше на модна кучка... но кой би могъл да знае със сигурност? Едва ли има човек, който да надникне в чуждото съзнание, макар някои да си мислят, че могат да го правят. Алекс реши, че във всеки случай не би искала да е на мястото на споменатата госпожица, ко ...