ДАНИЕЛА КАТАСТРОФИРА
... Думите изплющяха. Внезапни и странични. Плиснаха наоколо и се разляха. Заувиваха се около мен и ме стегнаха до задушаване...
“Даниела катастрофира.”
... бях сама в стаята и едва успях да осъзная, че дойдоха някъде отвътре – ясни звуци – без емоция, без срам и свян – чисти, точни и безпристрастни като... присъда.
“Даниела катастрофира.”
... почти спрях да дишам. Успях да си поема дъх, а времето се разтегли. Не знаех накъде. Протече като меласа – тъмно и лепкаво... Назад ли? Или напред? Миг? Час? Ден или няколко дни?
Ако е било...? Колко Даниели познавам. Една, две, три... Паметта се запревърта бясно назад.
Защо точно аз? Защо точно сега? Станало ли е вече или ще бъде?
“Даниела катастрофира.”
Този път течеше напред – раздвои се, разтрои се – заглавие във вестник, телевизионна новина, обаждане по телефона...
Защо точно аз? Ако още не е станало – какво мога да направя? Господи, помогни ми!
Едната Даниела беше някак неистинска. Зад спуснатите клепачи се процеждаше н ...