Сервитьорката Ирина тъкмо бе забърсала масата и на стола седна жена. На средна възраст, облечена с къса рокля, тя се усмихна и каза:
- Ето и моята приятелка идва. Здравей, Силве! Какво ще си поръчаме днес?
- Здравей, Руми! - каза Силвия и кимна за поздрав към сервитьорката. - Какво да е днес? Ами, нека засега да са две кафета, нали?
Трите жени се засмяха и след малко поръчката вече бе сервирана. Беше много горещ ден. Толкова топло, че дори дърветата се молеха едно на друго да се разхлаждат с листа. Имаше още няколко маси, около които бяха насядали хора.
-Е, разказвай сега, как си? Какво ново покрай теб? - попита Силвия.
-Да ти кажа, нищо особено. Децата са големи. Демонстрират, че се справят сами. Но аз все гледам да помагам с каквото мога. А и разводът ми се отрази добре. Не изпитвам вече онова раздразнение, че някой не ме разбира. А по-рано, нали помниш? Тъгата не ме наппускаше. Сега като се обърна назад, чак се ядосвам, че съм се впрягала толкова много. Не си е струвало. А ти? Как с ...