Винаги съм считал благотворителността за дар от небето. Като малък исках да стана гълтач на ножове, да посещавам домове за сираци и да се правя на голям отворко като крия ножовете в гънките на сакото си. За мен благотворителността бе разтегливо понятие, спомням си как като дърто магаре се мъчех да направя номера в къщи, за да се подготвя за голямата сцена. Не стана. Смятам, че това трябва да се учи от малък. Хватката с ножовете. Или сетне ще отидеш по дяволите. Става за секунди. Всичко се променя. Вчера искаше да бъдеш гълтач на ножове. Днес вече си селски даскал или чистач на подлоги. Идва ти като гръм от помръкнало небе. Дар божи. Бачкаш по 12 часа на ден (О, боже мой), но получаваш оскъдно възнаграждение в замяна. Основният проблем е, че трябва да го правиш за другите. За благотворителността. Прекрасно. Само че понякога не ти се прави и пишеш на белия лист. Толкова е простичко, че се чудиш как не си го сторил досега. Все едно излагаш телеса на плажа, а покрай теб минават засукани красавици, които даже не те поглеждат. Става ти ясно, че могат най-много да те потупат дружески, но не и да споделят леглото с теб. Защото си вече старец. На 51 си, а пишеш като старец. Наоколо животът тече. Продължава. И нищо не можеш да направиш. Когато пишеш, смяташ че живееш. И си на върха! А понякога ти хрумва да препикаеш върха, защото това носи наслада. Наслада за сетивата. Да бъдеш нахакан, да нареждаш думите като войници. Дори с риск да те очистят всеки един момент. Мъртвородените думи стрелят с куршуми. Надутото изречение също стреля. Идва друго след него и то стреля по теб. Макар че си го вкарал в компютъра. Или написал на хартия. За бъдните поколения. Няма значение. Колкото се опитваш да го направиш по-значимо, е по-смешно. А аз обичам хората да се веселят. Но не виждам да го правят често. 

Правят го само пияниците, комарджиите и леките жени. 

Човек, който става в 6 сутринта и бъхти по цял ден, не може да бъде смешен. На него му липсва нещо. Ключът е в простите неща. Или както е казал поетът: "Връщай се към Простотата - сложна работа е тя!" 

Живей както ти се иска и не пречи на останалите!  

С жени. С пиячка. С хазарт. 

С каквото и да е било.

Стига да не ти пука от никого, можеш и да се опиташ да нареждаш думи. Изречения. Преди да те притиснат от всички страни. Въздухът ти да свърши, да експлодираш и да се превърнеш в труп.  Труповете не издават книги. Ако го вършат то е посмъртно.

Дар божи е да те издадат приживе. Някои го умеят. Други - не.

За мен все още има надежда. Стига да препикая върха. Живея в общество, което държи на себе си. Но не обича да пикаят отгоре му. 

Ще ви кажа защо. 

Знаете ли, какво правят писателите, когато не пишат? Стоят настрана от хората, които наричат себе си писатели. Писателите обикновено са досадни типове. Познавах един, който... А това не се харесва на мнозина. Май и на мен не ми харесва. Майната му! Толкова. Часът е един. Време е да лягам, но не ми се спи. Предполагам, че щях да стана гълтач на ножове, ако не ми липсваше енергия. И не считах благотворителността само за един шанс. Човек често има един шанс и го пропилява. Поникват ти крале, литваш от върха за миг и се сгромолясваш, или го препикаваш. Аз ще направя второто. Но нека първо си легна. Върхът може и да почака. На сутринта ще е по-различно, разбира се. Понякога върховете и денем са обвити в облаци. 

Но тогава са и повече желани.