В живота ти,когато върви всичко назад,и си отчаян до болка,някъде дълбоко в сърцето си знаеш-очакват ме и хубави дни.
На 15 август бях на 15,тогава за първи път се влюбих силно и истински,сърцето ми биеше,като полудяло,дъхът ми спираше щом зърнех любимите очи.Да но за жалост,си остана само блян,бях страхлива,плаха и не направих нищо за тази любов.
На 26 май може би следващата година,била съм около петнайсет-шестнайсет годишна,срещнах старец.Той просто си вървеше по улицата,когато го настигнах ме хвана със костеливата си ръка за рамото и ми каза”познавам те,ти имаш дарба,един ден ще ме сънуваш,и ще научиш истина за живота”,уплашена се отдръпнах и побягнах надолу по улицата.
На 17 юни същата година,в един дъждовен ден,седях вкъщи и четях книга,когато в главата си започнах да чувам детски плач.Уплашена от самата себе си,започнах да се оглеждам насам-натам,но плачът продължаваше.Тогава станах и излязох от вкъщи,с огромно учудване разбрах че плачът в една посока се увеличава,в друга намаляв ...