Вече не помня как точно разбрах, че имам тази дарба.
Никога не съм се отличавала с нещо по-специално. Обикновено, по-скоро затворено дете, като момиче - същата работа. Повече с книга в ръка, отколкото с гадже под ръка. Не казвам, че ми е липсвало внимание, винаги съм била харесвана. Но истинската, голямата любов се появи точно след като завърших училище. Дотогава вероятно просто съм се учила да обичам...
Както и да е, това състояние на пълно отдаване продължи около две години, след което просто се наложи да се разделим. Има такива моменти, когато нещата просто трябва да се случат точно по този начин. Всяка друга алтернатива е невъзможна.
След тази раздяла бях така емоционално изчерпана, че изобщо не ми се и помисляше за сериозна връзка. Много дълго време. Приятелства - да. Неангажиращи флиртове - защо не. Но усетех ли някакво задълбочаване на отношенията, веднага се отдръпвах. Инстинктивно ставаше някак, вътре в мен нещо се съпротивляваше.
Случи се една вечер, прибирахме се от разходка ...