ДАСКАЛЪК
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските старци. Поуморени от немирствата на младостта, но с изтънчения и отмерен усет за наистина красивото и стойностното, поотдалечили се от шумотевицата на ежедневието, но и с пресни спомени за безкрайни пирове, които не можеха, пък и със сигурност не искаха да забравят, а дори тайно си ги помечтаваха при вида на напращяла от сочни плодове красива есен. Тогава те или бавно пристъпваха към нея, обхванати от свян и притеснение, объркани от желания и страх от непознатото, или пък посягаха като безскрупулни и нагли похотливци. Те бяха все още чаровни, но вече малко тъжни мъже, които започнаха вечер да си лягат по-рано, а сутрин да стават по-късно. Всеки ден изпращаха на ята любимите си южни птици, глед ...