ГЛАВА ДЕСЕТА: ЕМБОРИАН ЗОНТУЛ
Да си послушник е твърде различно от това да бъдеш пълноправен Маг Ту. Всичко пред погледа ти се променя – дори възприятията ти. Ти си вече своего рода по-висше същество. Или поне така би трябвало да изглеждаш в очите на околните.
Ембориан се прибра в своята спалня. Почувства се възмъжал. Та той още беше едно хлапе, на което някой трябваше да бърше сополите. Да, вярно, че си придаваше важност покрай своя началник, но това беше просто про форма – не искаше да загуби доверието му. Не беше сигурен, че би оцелял самостоятелно.
- Да бъдеш Маг Ту не е толкова готино, колкото си мислех – проплака момчето. – Но съм дал дума и я скрепих с кръвта си!
Изведнъж се почувства доста самотно. Сети се какво му беше говорил неговият наставник и сега ясно осъзна, че можеше да има всяка една от неговите емфорили. Но Казук Мон изрично го беше посъветвал, че е в интерес на собствената му безопасност да ги държи настрана, доколкото това беше възможно. Архижрецът му беше препоръч ...