СКРИВАЛИЩЕТО
Марк донякъде лежеше на стари лаври. И нямаше кой знае какво да постигне. Твърде много се надържаха на определени разбирания, че текущият ред трябва да бъде съхранен. А така пак изпадаха в предишната клопка. Колко жалко!
Някой бяха избрали ново божество Ердук, който да го олицетворява. Това разбира се беше формалност. Никъде не беше казано защо Новия ред трябва да има такова. То просто се пръкна сякаш от нищото.
Квартоновото скривалище беше хрумка на Марк, който беше попаднал на разработките на Ханс Аусландер, за изкривяванията в пространството и червеевите дупки от клас три. Дълбоко впечатлен от постиженията на гения, той реши, че различните съзнания можеха да бъдат групирани в три отделни класа – общителни, необщителни и безнадеждно антисоциални.
Дойде му щурата идея да направи нещо по въпроса, което да осигурява максимална сигурност за индивида за дълъг период, ако съзнанието му не е готово да се впише в новата реалност. Звучеше по детски просто и дори елементарно, но много хора му бяха твърде благодарни. Това беше една малка задна порта, която любезната му ръка отваряше в името на общото благо. Те трябваше да оцелеят!
За разлика от предишния капиталистически строй, за Марк важен беше преди всичко човекът. Парите бяха на второ място.
Да се изгради квартоново скривалище въобще не беше лесно, тъй като там имаше много други проблеми. Част от обществото не беше съгласно да бъде анализирано по този начин. Въобще цялата тази работа звучеше абсурдно.
Но Марк беше пропуснал да се занимае с въпроса какво става със съзнанието, когато е заключено в такова скривалище за дълъг период от време. Дали то можеше да израсне? Това беше адски сложно за изчисление. Просто пълна дивотия!
Възложено беше на екип от учени да провери достоверността на хипотезите от Поанкаре нататък. Разбиранията за време пространство бяха много напреднали, но в общи линии обичаха да се придържат към така известните класици.
На прост език това можеше да се преведе така, хората с по-ниско ниво на съзнание просто не трябваше да забелязват хората с по-високо такова. Но това трябваше да бъде научно обосновано и в никакъв случай изградено на хаотичен принцип. Материалните ценности оставаха на твърде заден план.
За нула време Марк създаде елитарно общество, което просто искаше да остане скрито от останалото простолюдие за колкото се може по-дълго. Сред приятелите му имаше учени, поети, художници, антисоциални типове и всякакви други бегли познати.
Един негов приятел му беше казал “Не можеш да се криеш вечно, дори и да не знаят къде точно се намираш!”
“Не е работа на всеки да вижда всичко” – му беше казал някой друг.
Марк Ленър беше подпомаган и от своя приятел Дърниам, който му беше станал особено близък. Като характери двамата обаче бяха пълни противоположности. Някъде там той започна да проумява защо Дърниам владееше ултраситиански толкова добре – той беше запазил своето Вселенско или космическо съзнание. Дърниам беше човекът, който трябваше да изгради моралните устои на неговия модел и да го превърне в непреодолимо средство за съзнателно бягство срещу реалността.
- Но защо е нужно подобно нещо? – недоумяваше и самият той. – Това ми се струва по-скоро вредно. Не е дори и отживяла виртуална реалност. – изказа се доста критично той.
- Тук си прав – допълни Марк, - но някои хора искат именно това. А ние можем да спасим този елит.
- Да го спасим от какво? – продължаваше Дърниам. – Това по-скоро ми прилича на отлагане на неизбежния край.
Марк се загледа замислено в красивия залез и стелещият се край тях полумрак го обгърна.
- Някъде там има толкова много изгубени души. Ние ще им дадем нужното време да се опомнят. Дължим им го.
Дърниам не възрази повече.
Сбирките на квартонианците ставаха по странен график в едно особено подземие недалеч от срутения в миналото паметник на Мидриел. Това подземие приличаше малко на студентска аудитория, но беше добре обзаведено от любезните си домакини в крайно спартански стил. Това беше може би правилната формула на успеха. Все пак опитите се правеха на съвсем друго място, което беше известно само на Марк, който нямаше желание да дели славата с никого и искаше да остане в историята като новатор, тласнал планетата в съвсем нова посока на научно развитие.
Но защо ли Дърниам имаше опасенията, че тази посока е крайно погрешна.
____________________________________________________________________________________
* Квартон – имагинерна наночастица, която отделя нашата реалност от специално създадено скривалище, в което можем да престоим неограничено много време.
* Жул Анри Поанкаре (на френски: Jules Henri Poincaré) е френски математик, физик, философ и теоретик на науката, един от най-значимите математици на 19 век.
© Атанас Маринов All rights reserved.