Вероятно и ти помниш, читателю, ако си над петдесетте, големите зими от детството си в Делиормана с навалял над метър сняг. Не знам в кой клас бях, вероятно във втори или в трети, в една мразовита декемврийска вечер у дома се бяха насъбрали пет-шест комшийки и се захванаха да правят кетен халва. Помня, разтопиха захарта в една голяма тенджера, после изляха карамелената течност в тави и я оставиха върху снега да поизстине. След няколко минути отлепиха охладената смес от тавите и започнаха да я разтеглят на къдели, застанали една срещу друга на около метър разстояние. Яко теглеха и премятаха оранжевата разточваща се маса, която постоянно побеляваше и накрая ставаше толкова бяла, колкото снега. През това време едната от съседките припичаше брашно в голяма медна тава, после я изнасяше навън и я оставяше върху снега да се поохлади. Най-накрая изсипваха препеченото да златисто брашно върху голяма дървена софра и започваха да овалват белите захарни чилета там, докато почнат да се отделят фини ...