Демиургът гледаше внимателно света, който беше създал. Този разкошен свят, роден от неговата мисъл и воля, изваян педантично до най-малките детайли с безкрайна любов и старание. Пред него се простираха обширните равнини, жълтеещите поля, тучните долини през които се плискаха пенливи потоци, тръгващи от недрата на високите планини и техните насечени, скалисти зъбери и събиращи се в пълноводни реки. Обхождаше света и наблюдаваше своите творения: хората, които го населяваха, обитаващи градовете, мислейки си, че са построени от тях, без ни най-малка представа за това, че всичко беше негово дело. Всичко, до последната песъчинка: изградените пътища, автомобилите, които караха, различните съоръжения, които подобряваха живота им. Мънички, крехки и беззащитни, зависещи изцяло от неговата воля. Не си даваха сметка, че той е над тях, внимава за всеки един от тях и е във властта му без никакво усилие да покоси с едно нищожно докосване както отделния човек, така и да срине с един замах цялата тази ...