Aug 15, 2017, 11:13 PM  

Демоните в мен 

  Prose » Narratives
5.0 / 3
691 1 4
6 min reading
Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайки значителна сила. Кога ли този вреден навик щеше да му навлече проблеми? Неведнъж му бяха повтаряли да не прави така, но момъкът не можеше да се спре.
Часът бе 09:00. Датата – 15-ти. Птичките чуруликаха, изпълвайки въздуха с приятни мелодии. Слънцето изпращаше своите последни, изпълнени с топлина лъчи към ранобудните хора, пъплещи като хлебарки по улиците. Дърветата плачеха за отиващото си лято. Въздухът бе инжектиран с топлина.
Времето за последната му година в училище настъпи. Днес щеше да сложи край на една история. Дванадесети клас е трамплин към живота и всички негови препятствия. Година, в която всеки прави избор за пътя, по който ще върви.
Младежът си изми зъбите и се облече, готов д ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
  • The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the ...
  • Everyone in the village liked Raffi- the friendly mongrel dog who lived near the bus station, in an ...
  • Being educated, for God's sake, does not mean having a higher education ... Being intelligent does n...

More works »