Jul 7, 2011, 9:57 AM

Ден 

  Prose » Letters
994 0 12
1 min reading
Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот прорязва тишината. На хоризонта светкавици се гонят. Звездичке, далече си. Мисля си за вас.
Малкият още не е заспал. Разказваш му поредната приказка. Харесва ми да ви наблюдавам. Правя се на заспал. Не мога да ти се нагледам. Край теб е спокойно.
Изненада ме и днес, джобовете ми са заредени със стиховете ти. Има и рисунки, закачливи. Не си забравила на баба девиза "лети по-ниско". Усмихна ме. Мое скъпо момиче, не съм ти казвал колко е хубаво с теб. Непременно ще ти кажа.
На изток розовее. Един, последният, не се прибра, приземил се е в полето. Пишеш, мили мой, пази се. Свалиха ме от полет. Резервен съм. Твоята обич ме пази. Елхичке, момичето ми, обичам те. Остави сина на майка си. Разходи се. К ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??