2 min reading
Телефонът звънеше продължително. Ася спеше, ала звънът досадно ехтеше. Чу се тежка въздишка изпод завивките.Ръката поопипа част от вещите върху шкафчето. Сънените и очи, разрошената коса, я правеха миловидно очарователна.
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително. Нежната ръка най-после вдигна слушалката, бутайки от движението една от книгите. Тя падна бавно и флегматично на килима. Съненият глас на момичето прозвуча самотно в големия хол:
- Ало?...
- Ало, Ася, ти ли си? Ох, добре, че те намерих! Нали не съм те събудила?
- Нееее, а-а, да, не... не си....
- Съжалявам приятелко, но само на теб мога да се обадя! Трябва да поговорим!Но не е за телефона!Имам нужда от помощта ти!Ще дойда у вас, до половин час... Става, нали?
-След трийсет минути, ами, добре, но какво се е случило?Звучиш прекалено странно! Ти...
-Чакай ме!Не излизай никъде!-категоризира гласът в слушалката.
Мяукането на оранжевия котарак съвсем разсъни Ася. Трябваше да го нахрани. ,,Боже, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up