ПРОЛОГ
Колиба от черепи
25 юли, 21:27 ч.
Гората Итури,
ДР Конго
Преследваха го. Знаеше го със сьщата онази безнадеждна яснота, с която тревопасното животно знае, че го преследва хищник.
Тичаше през джунглата без да обръща внимание на острите шипове по клоните, които раздираха дрехите му и разкъсваха плътта му.
Пьрвоначално иззад гьрба му прозвучаваха приглушени изстрели, но от известно време не се бе чул нито един. Може би бунтовниците се бяха отказали от преследването.
Ала въпреки това той не смееше да спре да бяга.
Прескочи някакьв обрасъл с лишеи и мъхове дънер и ботушите му цопнаха в плитката рекичка, по която бягаше вече близо километър. Дробовете му горяха, сърцето му биеше, полудяло. Опитваше да си поеме дъх, ала изразходваше кислорода по-бьрзо, отколкото го поемаше.
Спъна се от някакъв камък и полетя по лице към земята. Протегна инстинктивно ръце, за да поеме удара и изпъшка от болка, когато острите речни камъчета раздраха дланите му. Бистрата вода на рекичката леко почервеня о ...